СВЕТУЛКА

Преплувай ме...

С изнемогващи перки,

без резерв

до край потопен.

В бледосини оттенъци

капките удължени

неспиращо тичат по теб.

Със силни витла

изсечи ми прозорец.

В олово от време. И след.

На ръце ме пренасяй

по нишката тънка.

На хоризонти

от бягство и без.

И пак ме рисувай.

Тъй както умееш...

Само ти.

И единствен.

На костенурки в очите

от Южния кръст.

Ще се пусна от котвата,

докато плуваш без тежест.

Защото е рано.

Рано е за разкъсване.

Светулката пее

за Млечния път.

Мина Кирова

04.2013г.