АНГЕЛ

Някъде от дълбините ми изгря...
Спомен. Толкова далечен.
Изгубена. В най-тъмната гора.
Когато ме намери. Ангел.
В лик човешки.

Прибрал бе белите крила.
Под дрехата си - да не виждам
в очите му огромната тъга.
От падането. На Икар.
След всеки изстрел.

В ръцете си ме взе - обвивка.
Пашкулено люля ме да заспя.
Издигна ми светилище. И мигом
в храм щастлива се събудих.
Пълен с' светлина.

Сега ме пази. Тих. Невидим.
От всяка злоба. Кал. И суета.
Остави ме да бъда. Себе си.
Каквато искам. Истинска.
В очите му - свещта.


Мина Кирова
05.2013г.