ИЗСТРЕЛ

Когато събираш
думите като птици,
накацали с пух
по нечия жица;
вдълбано ли е сърцето ти
в миг на безветрие;
притихнала мисълта ти
в нечие
сляпо доверие;
покрити очите ти
от устни не искащи
нищо, нищо
в замяна,
нито пък заменими...
Тогава мълчиш
като камък,
паднал на място
в реката
на своето Имане.

Мина Кирова

05.2013г.