СПОНТАННОСТ

Целувай ме,
когато няма птици
отлитащи след бурите на юг.
Когато пътищата се пресичат,
а вятърът отнася
пясъка без звук.

Целувай ме,
когато стъпки низки
отнемат пъстротата на дъга.
Когато в битките издъхваш ничком,
а огънят отмива
сивотата на деня.

Целувай ме и още
във прегърбени прозорци
от напора на сетен дъжд.
Когато по зеници дращи сбогом,
а прагът чака,
нажежил дъха.

Целувай ме...
Внезапно като порив
от прилива на дивия галоп.
Спонтанността сама без глас говори,
излива ли сърцето
своя благодат.

Мина Кирова

05.2013г.