ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ

Възпламеняваш ме.

От мрака палиш свещи.

Разпалваш клади

на отричаща се страст.

Във вихър на неспирна нежност

кърпиш вещите.

На липсващи отломки

от живот и страх.

Възвръщаш ме.

От светлото на сенки.

Прогаряни от святост

в първороден грях.

Погълната от цветни смески

зидаш пещите.

За глина, не извайвана

от майсторска ръка.

Пробуждаш ме.

Неистово искряща.

Въздигаща се крепост

на единство в самота.

Преобразувана от форма спяща,

стапяш ледници.

И в блясъка ме връщаш...

Безтегловна в тишина.

Мина Кирова

11.2013г.