Играем си на живот.
На без ценности. На без норми.
Всяка пошлост е пълен възторг.
Разруха тотална
на всички устои.
Играем на бизнес и смърт.
На семейство, училище, време.
Няма пътека за грешната плът.
Любовта е химера,
развратно облечена.
И кърви от безверници,
вериги във себе си вплели.
Днес на власт е
"след мен и потоп".
Гротески театър.
Зад завесата лампи не светят.
Този свят непонятно
към пропаст забързал е ход.
Играем си всички.
С правилата на общата бездна.
Мълчаливо копаем калта.
Слепеем невежи.
В битките с вятърни мелници.
А утре е само
сянка в пръстта.
Мина Кирова
11.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар