Живея те. Нима е малко?
На улици без изход те зова.
Проклинам тясната си шапка.
И в локвите изтръсквам пепелта.
Живея те. Нима не стига?
На късен залез сладката сълза.
Завръщаща се във водата риба.
Нестихваща от жаждата върба.
Живея те. Нима е орис?
Съдбата често ни играе номера.
Да свикнем да горим без огън.
Да е студено нощем без вина.
Живея те. Нима е обич?
Да дишам пресекулно от душа.
Когато слънцето е тъмен облак,
да си ми глътка ярка светлина.
Мина Кирова
11.2013г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар