СЕЗОНИ

Тя е пролет в свойта стихия
и не брани тревите от сняг.
Стъпва леко с пориви чисти
и ти пълни очите със смях.

Тя е лято, в шепи узряло,
след проливните дни самота.
Тя е ябълка, круша и благост;
натежала от нежност душа.

Тя е зима, крайпътна и тиха,
свила огън в хижа от страст.
Ти, който знаеш нейното име,
опази я! И в следата от вас.

Мина Кирова
01.2015г.