Различна съм и същата
в очите ти
с планински езера.
С ръце
и вятъра прегръщащи -
тревите в тях
със теб да приютя.
Аз съм.
От пътища завръщам се
в сърцето ти
от изворна вода.
С душа,
от знамена разтърсваща
и пристани,
и огнена земя.
Аз съм.
Не питаща след търсене.
Пътеката
пред прага отшумя.
Различна съм.
Но съм и същата.
Очаквана.
И своя... У дома.
Мина Кирова
01.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар