Понеже не поиска да си смъртен,
а сам със боговете да се мериш,
започна, падайки възкръснал,
да палиш и кандилото, и черга.
Разпъна пътищата на въпроси
и стигма нарисува върху вятър.
Изброди върховете като просяк
забравил, че си сам душа и тяло.
А тях материята ги разкъсва,
докато духът прониква в битието.
Мълчанието в тишина пребъдва,
величието - в обич изворна и щедра.
Мина Кирова
01.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар