Дърветата са скръстили ръце -
на тях отдавна им е отесняло
в гора от победени светове,
заробени в човешко тяло.
Шушукат си - в антракт от бяс,
подпалил геноцид и битки
за еднодневен скок без бряг
от формите на нищото.
И чакат вятъра да призове
на лавата гнева пречистващ.
Но Ной едва ли има меч
за своите... И бърза гибел.
Мина Кирова
01.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар