Навярно пак ще идвам във съня ти,
олекнала от вечния товар
на грижи ежедневни да пребъдем,
а ти ще си ми светлия олтар.
Навярно пак ще има непокътност
на неотпиван от човек поток;
ще пърхат пеперуди изотвъдно
от погледа по-ясен от простор.
Навярно пак ще мине за проказа
копнежът изначален за любов,
с която сам раняваш се и бягаш,
недостижима ли остане като Бог.
Навярно пак театър на суетност
из дъно ще разтърсва този свят...
Но прегърни ме с цялата човечност,
която ме превръща в дишащ дар.
Мина Кирова
06.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар