Най-стръмно изгревна.
Развихрена от бурите вълна.
Помитам върховете ти
от битките безсмислени.
И пак те връщам
приземено на нощта.
Обагрям те.
В най-яркото отсрочена.
От дъното изригваща луна.
Напълвам празнотата
на Голгота непорочна -
от бледото към процепа
в очите на сърна.
Облитам те.
В най-светлото нечакана.
От нищото прииждаща душа.
Поръча ме такава -
безвъзвратно непонятна.
Сякаш някога познали сe
моите във твои небеса.
Мина Кирова
06.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар