СКИТНИЦА

Душата ти потърсих за утеха,
по сродство не познала тиха ласка.
Прокарала към нея сто пътеки,
не стигнали до същност, а до блясък.

Изгубих нейде в дирите на мрака
Надеждата и Вяра - с главно име.
Оказа се, че пътят им постлан е
с цинизма на незрящи в клетки птици.

А те крещяха, че са слънце лятно,
безплатно що раздава светлината
на жито и на плевел... Кукумявка
пригласяше им с тайни непонятни...

Да, търсих те - по сродство безуспешно
сто дерета сухи с кладенци засявах.
Душата скита все в неведоми полета
докато изтлее до подобие на сянка.

Мина Кирова
06.2015г.