Бих си взела от онзи момент,
в който тръгват различни посоки;
малко тръни, да не скърцам по теб
и остатък от свещи след снощи.
Бих поискала някаква смърт
да не диша в гърба ми оголен -
ти пожела да е труден светът;
да израствам от болка до корен:
от плътта си - в заблуди и гняв,
от който се раждаш; да съмвам
в нечий укор, в изгарящ ме нрав
или просто ненужна и скучна...
Бих в забрава посяла тъга
от поуки, от мен неживяни.
Но простете, не мога така -
чужд живот
като свой
да повтарям.
Мина Кирова
08.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар