Бъди ми и първата,
бъди и последна;
като вятър нехаен;
като жива вода;
като вихър на пламък
докосващ най-нежно
на нестинарка душата,
летяща с жарта...
Бъди утоляващ,
бунтуващ, охлаждащ;
на стръмното порив,
в пустиня - солта;
на дървото ми - корен
на децата - бащата;
бъди ми и хляба
и завивка в нощта...
Нека си пръв -
нека последен
очи да целуваш
за теб от сълза.
Само бъди
като нея - безмерен:
да знам, че е жива
дори и в смъртта!
Мина Кирова
08.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар