БЕЗВЕТРИЕ

Безветрие по палуби и мачти -
платна ненужни от покоя спят.
Навярно чайките така проплакват,
когато ги изгуби утринта.

Навярно и въпросите немеят,
безмълвни сякаш в убедеността
на всеки дръзнал да съзрее
в собствената си умора и тъга.

Но сигурно е, че се връща
последствието като ранен вик
в утробата на мащеха
или пък в къшей,
изтръгнат от устата
на старик.

И сигурно е, че едно не можем:
на счупеното да закърпваме сърце;
да се завърнем там, където носи
майка богородно своето дете...

Безветрие в платна и скрипци
привързва утрото на камен бряг.
Нетърсена и мъдростта не пита
живот ли е животът след смъртта.

Мина Кирова
08.2015г.