МЕДИТАЦИЯ

Потапям се.
Някъде в изпразнената глина.
В ръце изкусни
или в захарен памук,
изтеглил нишката
от тишината
до шепота
на галещия звук.

Отпускам се.
Реката бавно преминава
в завоите,
изострени от мен.
По-скоро в себе си
ме усвоява,
измила свойски
тревогите до ген.

Събуждам се.
Невидими криле ме носят.
Изключила съм
всички сетива.
Прелива глината
в ръце на майстор.
И пълни съдовете
слънчева вода.

Мина Кирова
03.2015г.

МЕДИТАЦИЯ

Мълчание е.

Небето в изтока проблясва.

Тишина като в утроба.

А слънцето

все още скрито е

зад облак.

Изкачване е

по билото на дирите изгубени.

Затишие като пред буря.

И няма въглени,

застинали

от можене.

Очакване е

на раждане и вик отвъд морето.

Летене е към неизвестното.

Но там дали

останали 

са пориви

за сбъдване... И

за изгреви – разперени криле...

Безмълвие от планината

пълни чашата,

изпразнена

от тинята.

Мина Кирова

02.2009г.