Небето в изтока проблясва.
Тишина като в утроба.
А слънцето
все още скрито е
зад облак.
Изкачване е
по билото на дирите изгубени.
Затишие като пред буря.
И няма въглени,
застинали
от можене.
Очакване е
на раждане и вик отвъд морето.
Летене е към неизвестното.
Но там дали
останали
са пориви
за сбъдване... И
за изгреви – разперени криле...
Безмълвие от планината
пълни чашата,
изпразнена
от тинята.
Мина Кирова
02.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар