ИЗБОР

По "Гробниците на Атуан"

от Урсула Ле Гуин

Пак мракът ослепява очите ти

с влудяваща, смъртoносна тъма,

с чернотата на свят под земята,

изпълнен с жестокост

и страх от живота тъга...

Там светлият лъч, за кратко проникнал

призова те по име, със сила и власт -

изначално роден в светлината,

разпозна те – запалена свещ

под капака злина.

Във схватка вековна се сгърчи умът ти

всред болка и ужас да бъдеш творец.

Свободата е избор, и то доброволен.

Ти сам си избра... да останеш

изгаснал фенер...

Мина Кирова

02.2011г.

  

ПОБЕДА

По Урсула Ле Гуин,
"Магьосникът от Землемория"

"Познай себе си!" написал мъдрецът

след пътя, изминат всред сенки
и в мрака, от смърт изтъкан.
Във нощи безсънни клепачи тежЕли
с въпроси за грях неразбран...

Там бродели призрачни твари
на страх, безнадеждност и гняв;
на злоба безмерна и завист;
на гордост, безмилостна власт...

Но там и светликът негаснещ огрявал
на смелия дните с устрем и плам –
да вижда живота в труда на пчелите,
с открито лице срещу своя си срам.

В едно осъзнал ги, че част са от него.
С решимост в душата зло овладял...
И мракът отстъпил пред взора му ведър –
пробудена пее съвестта като храм.

Мина Кирова

02.2011г.

СЪН

В средата на нищото

приседна си краят.

След него керванът

забрави, че кучета лаят.

И пак продължи си...

по старому.

Тъга не остана

от казаното.

Само онези куршуми,

забити в стената.

Краят в началото.

Спеше... душата.

Мина Кирова

01.2011г.

НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК

Bene qui latuit, bene vixit.
Този, който живее добре, живее незабелязан.
(Публий Сир)

“Жалко,
че не е достатъчно покъртително”

(беше казал някой),
за да напиша поема

за праведния.

Велик

в правенето на обикновеното,

но осъзнато,

без гръмки заглавия.

Без вопли и хленч,

подигравки и упрек

към грешния.

Без често да рови

в раната посолена

с добронамереност.

Тихо, но честно

строил си живота

извън (или по) правилата

(не)преходни.

Жалко, наистина.

Замина си преждевременно.

Без доспехи.

Мина Кирова

01.2011г.

НЕПОБЕДИМ

И слънцето свети
даже в мрака на нощта.
Нищо, че Луната крие
тъмната страна.
След всеки връх пресичаш
нова падина.
Но тя е преход само
към следващата висина. 

Щом в болката
успял си да провидиш
поуката от своя неуспех,
това е крачката да бъдеш
от днес сега и пак Човек. 

И нищо,
че пропадал си повалян
с илюзии от страх и гняв…
Ти можеш пак да възкресяваш
твореца в теб побЕден
над крах и пустота.

Мина Кирова

01.2011г.