ДА БЪДЕШ

Не ме повличай в тъмното на ада.

Не ме кори за мрачния си час.

Не ме заричай никога да ставам

по-зла от зла неведома съдба.

Недей да искаш да отвръщам

на всеки удар с атомен заряд.

Недей да викаш демони от мрака

алчно да изяждат светлото у нас.

Недей да вадиш меча за атака.

Че и от двама ни кръвта шурти...

Да бъдеш, знаеш, просто означава

с меко постоянство да обичаш ти.

Мина Кирова

04.2012г.

ЗАРАДИ ТЕБ

Заради теб се научих.

Въпреки всичко. На сила.

Да обръщам

прашните страници

по лавиците.

Да забърквам отвари

за сигурност,

когато не викаш,

а гълташ сълзите си.

Да затварям

кинжали в бутилки.

Да откривам

пътища непривични

за цветно обичане...

Заради теб се научих.

Да мога. И въпреки всичко.

Да обгръщам

бледи оттенъци

по ъглите ти.

Да скръствам ръцете си

беззащитно,

останеш ли само

тънка чувствителност.

Да съм дъно,

изтласкващо меко.

Да съм ручей.

Цитадела в полето.

И крехкото цвете…

Заради тебе се уча.

Обичам. Въпреки всичко.

Мина Кирова

04.2012г.

ЛИПСА

Докато ми липсваш
от другия край на света...

Бродирам
луна във косите си,
помнеща пътя към теб.

Защипвам
пеперудени пръсти,
изстиващи в чая горещ.

Разстилам
килими от нежност,
посипани с вдъх на зора.

И нося те,
нося те в себе си...
Чак до края пустинен.
С жива вода.

Мина Кирова

04.2012г.

КОГАТО СИ

Когато разтваряш широко прозорци
и слънчево зайче наднича през тях...
Когато докосваш ме толкова просто,
а всъщност ме дишаш в лавини от страст...

Когато ми шепнеш в звънливо поточе
и пишеш по мене любовни слова...
Рисуваш безвремие в мечтите ми боси
без мисъл леплива за мрачния свят...

Когато ме носиш в сърцето си още
и в жажда разтапяш съмнения, страх...
Тогава съм твоя и вярвам, че може
непорочна да бъда във обична длан.

Мина Кирова
03.2012г.

ТВОЯ

"Прасчо: Как се пише любов?
Пух: Тя не се пише, тя се чувства."
Алън Александър Милн, "Мечо Пух"
 

До взрив на всички мисли,
разтапящи се огнено в покой...
Когато чезнат все излишни
илюзии за време, студ и зной.

До ключ за портите от злато
между колони две от светлина.
Където чувствайки, познаваш...
И знаеш, че съм твоя. В пълнота.

До усет и до вяра. Непокорна
на всяка ревност, завист, суета.
Защото виждам, че го можеш...
Обичаш в бяло. Чисто. И с крила.

Мина Кирова

03.2012г.