петък, 15 февруари 2013 г.

ЖАЖДА


Солен си.
Ухаеш на пяна.
Обливаш на воля
безбрежния бяг.

Когато докосваш ме
толкова святост,
че вплитам в усмивка
шишарки и сняг.

Покой си.
Излъчваш промяна.
Превъртаща смело
кормило в каданс.

Когато до черно,
от толкова бяло,
оплиташ лиани
в излишен анфас.

Умел си.
Зареждаш отмяна.
На грешни команди
без милост и страх.

Когато обичаш,
си толкова жаден...
За сол от живота.
Едничка.
С не повтарящ компас.

Мина Кирова
02.2013г.

неделя, 10 февруари 2013 г.

ДЕТСТВО ТВОЕ


Отвори си любимата книжка
за златни, отминали дни.
В които си тичал безгрижно
с най-босите детски пети.

Където хвърчилото ярко
прегръща небесния лик.
И всяка идея е святост,
с изсечен от мощ обелиск.

Разкажи ми и още за вяра.
За волята, в устрем към връх,
белязан от нощи за двама.
За всяка пътечка и стрък...

Отвори си любимата книжка,
в сърцето опазена с щит
от патина, тъма и безнищност.
Та в мен... исполин да родиш.

Мина Кирова
02.2013г.

сряда, 6 февруари 2013 г.

МОМИЧЕТО С КОПРИНЕНИЯ ШАЛ


Изгубено до дънера стои.
Студено е кафето неизвряло.
В останки от палто покрит,
гръбнакът й превит на два е.

А имаше коси с копринен шал.
От вятър, вплитащ се угрижен,
във онзи див, полуизтлял
най-жаден устрем към луните

на тънеща от бисери звезда.
С платена миза. И отстрочка.
За хиляди огради до една -
обгръщаща я. В своя точка.

Сега събира спуснати мъгли.
Във коша за пране - забравен.
Че в дъното си пази тебешир
за слънце, от асфалт изтляло.

Мина Кирова
02.2013г.

БЕЗВРЕМИЕ


Прекалено зает си
да кажеш "Обичам те".
Или "Как си?" след вчера
да попиташ за миг.
Бързаш след времето,
презрамчил юздите
на димни завеси
с лъжовен светлик.

Прекалено зает си,
за да спреш тротоара,
самоходещ към нищото.
Поне за вдъх и издъх.
Да отвориш вратата
за последната спирка.
Нарекъл я "щастие".
Изопната вън без чадър.

Прекалено зает си,
за да спиш на открито.
Памучно-пашкулно,
когато роят се звезди.
От небето отзад
на толкова вързаност
пропускаш невиждащо
своя спасителен вик.

Мина Кирова
02.2013

понеделник, 4 февруари 2013 г.

НЕЗАБРАВКИ


Думите ти изящни
са пълни със сила.
Извираща лава,
деликатна от страст.
Преобразуващи.
Живото в цяло.
До същност лъчиста.
Не искаща власт.

Обгръщат. Заливат.
Придошли са реките.
В перото и четка
на фина душа.
Обемват. Разпалват.
Дълбокото синьо.
В тишината извайват
съвършена пръстта.

Прокълват. Разцъфват.
Незабравки извити
в наситена нежност.
Предвестни крила.
Зарядът е плътност.
Родена отвътре.
На обич неземна.
От земни недра.

Мина Кирова
02.2013г.