ПО ДЕТСКИ

Не си тръгвай, докато не порасна -
крилата имат нужда от напояване.
Непрекъснато да се възвръщаш
към онова, което чупи нозете ти.
Да намираш бинтове за решетките,
оковаващи волята ти да стъпваш.
Меки са още коленете ми.
Само когато не търсиш, не бързаш
да получиш всичкото скрито от ляво.
А то е поточе с жажда за вяра,
че няма никога да си тръгнеш,
докато не порасна
за цялото сбъдване.

Мина Кирова
07.2014г.

РОНИН

Помниш ли огледалото, Ронин?
Как в прах облепва листата,
отронени вчера след вятър,
преминал през някаква сянка

на стъпки, отекнали глухо
в промеждутък на нечие време,
когато си мислеше колко
ли струва дъхът ти отмерен

сега или тук да си всъщност,
щом тегли те мостът на заден
в обковите върли и стръмни
на минало, уж безвъзвратно...

Изчисти ли огледалото, Ронин?
Още ли чакаш сякаш случайно
да минеш под дъгата от пориви
и да останеш по себе си, в тайни?

А господарят ти сам да забрави,
че властва, но без да те има.
Не можеш да връзваш ума си,
само защото
огледалото
е фалшиво.


Мина Кирова
07/2014

СЪНЯТ НА ПЕПЕРУДАТА

търпението е присъщо на силните
те знаят какво е да нямаш
когато бъркат с кофа в душата ти
преди още да е заспала
в пашкула на пеперудата
светът е само илюзия
очите сънуват
полята й утринни
и устни които целуват
без да разкъсват
на нишките връзките

чакай крилата на гарата
преди часовникът да удари
последния звук
по коловозите не изпращащи
пръсти отдаващи
в овално контурите
докато се събудиш
в паралелна реалност
от същност желана
без тръни и урви
на сбъднато утре

Мина Кирова
07.2014

БОГОЯВЛЕНИЕ

Познавам те. Отдавна те познавам.
И помня белите от светлина поля.
Свободна е душата от невзрачност,
намерила покой в покоя на съня.

Не стихва тук копнежът й по тебе
след всеки удар и несбъднат блян
да си творец на висше проявление,
а не в илюзии на егото си окован.

Непримиримо търся те отново
в най-близък и в случаен минувач.
Нагази ли водите на живота ми
и хули ли го, вместо да е в храм.

И хвърлям съчки в тихото огнище -
да не изгубя и последния завет:
човек голям е колкото стремежа си
да бъде копие на вечния отец.

Но пак не стихва жаждата по тебе.
Зове ме светлината с вечния покой.
От този свят безкрайно уморена,
желана да се върна в бащиния дом.

Мина Кирова
07.2014г.


.

ЕНЬОВЧЕ

Пеперудено ми е.
И пърхащо крилато.
От лилаво до морско синьо.
По залезите ми се тича
с онзи някой,
който в пеперуди ме облича.

И пристан ми е -
слънчев обръч
таран за всяка тъжна песен.
И люлка ми е
във ръце безоблачни.
Дори с най-мрачен буревесник.

Пеперудено ми е.
И полянено зелено -
тревите дъхат на липа и биле.
В което тъмното се стрива
и изчезва уморено.
От усмивката,
закичена с босилек.


Мина Кирова
07.2014г.