Понеже не поиска да си смъртен,
а сам със боговете да се мериш,
започна, падайки възкръснал,
да палиш и кандилото, и черга.
Разпъна пътищата на въпроси
и стигма нарисува върху вятър.
Изброди върховете като просяк
забравил, че си сам душа и тяло.
А тях материята ги разкъсва,
докато духът прониква в битието.
Мълчанието в тишина пребъдва,
величието - в обич изворна и щедра.
Мина Кирова
01.2015г.
събота, 17 януари 2015 г.
четвъртък, 15 януари 2015 г.
НОЙ
Дърветата са скръстили ръце -
на тях отдавна им е отесняло
в гора от победени светове,
заробени в човешко тяло.
Шушукат си - в антракт от бяс,
подпалил геноцид и битки
за еднодневен скок без бряг
от формите на нищото.
И чакат вятъра да призове
на лавата гнева пречистващ.
Но Ной едва ли има меч
за своите... И бърза гибел.
Мина Кирова
01.2015г.
на тях отдавна им е отесняло
в гора от победени светове,
заробени в човешко тяло.
Шушукат си - в антракт от бяс,
подпалил геноцид и битки
за еднодневен скок без бряг
от формите на нищото.
И чакат вятъра да призове
на лавата гнева пречистващ.
Но Ной едва ли има меч
за своите... И бърза гибел.
Мина Кирова
01.2015г.
сряда, 14 януари 2015 г.
СЕЗОНИ
Тя е пролет в свойта стихия
и не брани тревите от сняг.
Стъпва леко с пориви чисти
и ти пълни очите със смях.
Тя е лято, в шепи узряло,
след проливните дни самота.
Тя е ябълка, круша и благост;
натежала от нежност душа.
Тя е зима, крайпътна и тиха,
свила огън в хижа от страст.
Ти, който знаеш нейното име,
опази я! И в следата от вас.
Мина Кирова
01.2015г.
и не брани тревите от сняг.
Стъпва леко с пориви чисти
и ти пълни очите със смях.
Тя е лято, в шепи узряло,
след проливните дни самота.
Тя е ябълка, круша и благост;
натежала от нежност душа.
Тя е зима, крайпътна и тиха,
свила огън в хижа от страст.
Ти, който знаеш нейното име,
опази я! И в следата от вас.
Мина Кирова
01.2015г.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ
Никой не може да ти даде
нещо, което не ти е присъщо -
нито нежността на шепота,
нито длани, които разтърсват
нещо, което не ти е присъщо -
нито нежността на шепота,
нито длани, които разтърсват
в мълчание или липса
бездънна човешката същност;
нито мъдростта на вековете,
нито знание вездесъщо;
дори обич на камък, издялан
от майстор с мъка и дързост...
Никой не може да ти даде,
нищо не твое и неприсъщо.
Нито може да ти отнеме
истинската ти същност.
Мина Кирова
01.2015г.
бездънна човешката същност;
нито мъдростта на вековете,
нито знание вездесъщо;
дори обич на камък, издялан
от майстор с мъка и дързост...
Никой не може да ти даде,
нищо не твое и неприсъщо.
Нито може да ти отнеме
истинската ти същност.
Мина Кирова
01.2015г.
четвъртък, 8 януари 2015 г.
ЗАЩОТО ТЕ ИМА
Аз съм.
Различна съм и същата
в очите ти
с планински езера.
С ръце
и вятъра прегръщащи -
тревите в тях
със теб да приютя.
Аз съм.
От пътища завръщам се
в сърцето ти
от изворна вода.
С душа,
от знамена разтърсваща
и пристани,
и огнена земя.
Аз съм.
Не питаща след търсене.
Пътеката
пред прага отшумя.
Различна съм.
Но съм и същата.
Очаквана.
И своя... У дома.
Мина Кирова
01.2015г.
Различна съм и същата
в очите ти
с планински езера.
С ръце
и вятъра прегръщащи -
тревите в тях
със теб да приютя.
Аз съм.
От пътища завръщам се
в сърцето ти
от изворна вода.
С душа,
от знамена разтърсваща
и пристани,
и огнена земя.
Аз съм.
Не питаща след търсене.
Пътеката
пред прага отшумя.
Различна съм.
Но съм и същата.
Очаквана.
И своя... У дома.
Мина Кирова
01.2015г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)