петък, 21 август 2015 г.

РЕВАНШ

бях ти обещала реванш
за три чаши (бърбън)
четири празни стола
и соната за пресъхнали кладенци
(вместо очи и сърце)
на пиано само с черни
(или бели) клавиши
но просто ти докладвах
не мога да си вдигна колената
по-високо от бягство
вятърът не е място
където се свиват платната
разстреляха пустотата
твърде рано
между вчера и днес

Мина Кирова
08.2015г.

четвъртък, 20 август 2015 г.

ВПРЯГ

Изсветляваш... след здрача от сенките -
толкова много тъга откъде ли събра?
Все забързани бягаме с времето,
а то ни отнема години за друга съдба.

Просветляваш... изплъзваш се огнено -
ветровете не смогват да стигнат върха.
Ти все повече властваш над мокрото:
събираш за мен чистите капки в дъжда.

Разтоварваш... до олекнали прешлени -
ще устискам ли мишци за теб след калта?
Тя е топла, омекнала, непремерена...
Знам, ще изваеш от нея
не ребро, а душа.

Мина Кирова
08.2015г.

петък, 14 август 2015 г.

БЕЗВЕТРИЕ

Безветрие по палуби и мачти -
платна ненужни от покоя спят.
Навярно чайките така проплакват,
когато ги изгуби утринта.

Навярно и въпросите немеят,
безмълвни сякаш в убедеността
на всеки дръзнал да съзрее
в собствената си умора и тъга.

Но сигурно е, че се връща
последствието като ранен вик
в утробата на мащеха
или пък в къшей,
изтръгнат от устата
на старик.

И сигурно е, че едно не можем:
на счупеното да закърпваме сърце;
да се завърнем там, където носи
майка богородно своето дете...

Безветрие в платна и скрипци
привързва утрото на камен бряг.
Нетърсена и мъдростта не пита
живот ли е животът след смъртта.

Мина Кирова
08.2015г.

вторник, 4 август 2015 г.

НЕМОЖЕНЕ

Бих си взела от онзи момент,
в който тръгват различни посоки;
малко тръни, да не скърцам по теб
и остатък от свещи след снощи.

Бих поискала някаква смърт
да не диша в гърба ми оголен -
ти пожела да е труден светът;
да израствам от болка до корен:

от плътта си - в заблуди и гняв,
от който се раждаш; да съмвам
в нечий укор, в изгарящ ме нрав
или просто ненужна и скучна...

Бих в забрава посяла тъга
от поуки, от мен неживяни.
Но простете, не мога така -
чужд живот
като свой
да повтарям.

Мина Кирова
08.2015г.

понеделник, 27 юли 2015 г.

ПОНЕЖЕ СИ ДО МЕН

Да се потопя... в ръцете на покоя...
И на гръдта ти да заспя - като дете.
Така услажда се от Нищото животът
и светлина нахлува в сивия ми ден.

Да се намеря... някъде и в дън безкрая.
Да пия там от изворната твоя тишина...
Така умира плътното и грубостта му,
усетиш ли в крилата пълна свобода.

Да ме въздигнеш... на престол от огън -
без меч да бъда десният ти стълб и ствол.
Така възражда се и всяко "С тебе мога!".
И пак е ден. И пак животът е любов.

Мина Кирова
07.2015г.