Нека всеки по пътя си тръгва
и посоките свои да следва...
Да, и очите без огън помръкват
недомиляно ли е сърцето.
Омекват най-тежките длани,
непотребни за ласка и укор.
Всеки ловец неуверен ще стане,
ако без прицел е и на мушка.
Ще нагарча и хлябът невкусен
зад врата и гърбава вяра;
няма чешми златоустни
да угасят братската жажда...
Нека всеки по пътя си тръгва,
щом така повелява сърцето.
Болният няма никаква нужда
от необич в мига безнадежден.
Мина Кирова
09.2015г.
понеделник, 21 септември 2015 г.
неделя, 20 септември 2015 г.
НА ТИШИНАТА
От електричество и тишината натежа
изпразнена от думи и мълчания.
Без себе си и тя не е и сянка от това,
което само с нея опознаваме.
А само с нея ни се ходи под дъжда,
поливащ на дръвчето окончания -
за силата разказват в мръкнал тротоар,
разцепили по шева му стенания
на просяка или угрижен минувач,
последната врата затръшнал.
На гребена на бурната тълпа
изстиват обещанията гръмки...
Но още електричество в нощта
натрупва тишината злачна, сякаш
последен пристан е на самота
и хоризонт, от птици непогален.
Мина Кирова
09.2015г.
изпразнена от думи и мълчания.
Без себе си и тя не е и сянка от това,
което само с нея опознаваме.
А само с нея ни се ходи под дъжда,
поливащ на дръвчето окончания -
за силата разказват в мръкнал тротоар,
разцепили по шева му стенания
на просяка или угрижен минувач,
последната врата затръшнал.
На гребена на бурната тълпа
изстиват обещанията гръмки...
Но още електричество в нощта
натрупва тишината злачна, сякаш
последен пристан е на самота
и хоризонт, от птици непогален.
Мина Кирова
09.2015г.
вторник, 15 септември 2015 г.
СМЯНА НА КОЛОВОЗА
в последната минута
когато не ти остава нищо друго
освен да се усмихнеш на слънцето
да погалиш дъжда
по гърба му мъркащо
да посадиш дръвчето на живота (си)
да преброиш остатъците
и приятелите си (насън)
някак си да изплуваш от дъното
когато (не) виждаш края
смени стрелките
на изтока и запада
може би ще се получи
точно каквото (ти) е писано
или (ти) трябва точно сега
да става каквото ще става
Господ бил справедлив
в някаква паралелна Вселена
но на Земята няма розови очила
нито коктейл от оазиси
форевър
Мина Кирова
09.2015г.
когато не ти остава нищо друго
освен да се усмихнеш на слънцето
да погалиш дъжда
по гърба му мъркащо
да посадиш дръвчето на живота (си)
да преброиш остатъците
и приятелите си (насън)
някак си да изплуваш от дъното
когато (не) виждаш края
смени стрелките
на изтока и запада
може би ще се получи
точно каквото (ти) е писано
или (ти) трябва точно сега
да става каквото ще става
Господ бил справедлив
в някаква паралелна Вселена
но на Земята няма розови очила
нито коктейл от оазиси
форевър
Мина Кирова
09.2015г.
понеделник, 14 септември 2015 г.
ОРИС
По стръмното в тревите ще нагазя,
когато избледнея в празничните дни -
забравена, отхвърлена, презряна
внезапно ще се случа в нечии мечти.
И после в неизпята епопея
от злото ще извикам пълен мрак -
от него зрънцето добрата фея
в очи на лебед ще посява пак
как утрото на всяка къса памет
разлиства се като знамение отвъд.
И не по залез ще зарастват рани,
а още щом в зачатието прокървят.
Ще плаче някой - ехото ще връща
смеха му като изкривен акорд...
А аз, забравената, ще превръщам
нейде мрака в люлка на живот.
Мина Кирова
09.2015г.
когато избледнея в празничните дни -
забравена, отхвърлена, презряна
внезапно ще се случа в нечии мечти.
И после в неизпята епопея
от злото ще извикам пълен мрак -
от него зрънцето добрата фея
в очи на лебед ще посява пак
как утрото на всяка къса памет
разлиства се като знамение отвъд.
И не по залез ще зарастват рани,
а още щом в зачатието прокървят.
Ще плаче някой - ехото ще връща
смеха му като изкривен акорд...
А аз, забравената, ще превръщам
нейде мрака в люлка на живот.
Мина Кирова
09.2015г.
петък, 11 септември 2015 г.
ЦЯЛОСТ
Има място за всеки
и всичко си е на мястото -
и криворазбраните поети,
и мъдрия непреходен блясък;
и рибата в планинския ручей,
и борът вековен в гората;
птицата в нейния устрем
и шепота на тревата...
Има място за всеки
и всичко е на точното място,
приемаш ли живота ни земен
в божествената му цялост.
Мина Кирова
09.2015г.
и всичко си е на мястото -
и криворазбраните поети,
и мъдрия непреходен блясък;
и рибата в планинския ручей,
и борът вековен в гората;
птицата в нейния устрем
и шепота на тревата...
Има място за всеки
и всичко е на точното място,
приемаш ли живота ни земен
в божествената му цялост.
Мина Кирова
09.2015г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)