понеделник, 21 септември 2015 г.

ВМЕСТО СБОГОМ

Нека всеки по пътя си тръгва
и посоките свои да следва...
Да, и очите без огън помръкват
недомиляно ли е сърцето.

Омекват най-тежките длани,
непотребни за ласка и укор.
Всеки ловец неуверен ще стане,
ако без прицел е и на мушка.

Ще нагарча и хлябът невкусен
зад врата и гърбава вяра;
няма чешми златоустни
да угасят братската жажда...

Нека всеки по пътя си тръгва,
щом така повелява сърцето.
Болният няма никаква нужда
от необич в мига безнадежден.

Мина Кирова
09.2015г.

неделя, 20 септември 2015 г.

НА ТИШИНАТА

От електричество и тишината натежа
изпразнена от думи и мълчания.
Без себе си и тя не е и сянка от това,
което само с нея опознаваме.

А само с нея ни се ходи под дъжда,
поливащ на дръвчето окончания -
за силата разказват в мръкнал тротоар,
разцепили по шева му стенания

на просяка или угрижен минувач,
последната врата затръшнал.
На гребена на бурната тълпа
изстиват обещанията гръмки...

Но още електричество в нощта
натрупва тишината злачна, сякаш
последен пристан е на самота
и хоризонт, от птици непогален.

Мина Кирова
09.2015г.

вторник, 15 септември 2015 г.

СМЯНА НА КОЛОВОЗА

в последната минута
когато не ти остава нищо друго
освен да се усмихнеш на слънцето
да погалиш дъжда
по гърба му мъркащо
да посадиш дръвчето на живота (си)
да преброиш остатъците
и приятелите си (насън)
някак си да изплуваш от дъното
когато (не) виждаш края 
смени стрелките
на изтока и запада
може би ще се получи
точно каквото (ти) е писано
или (ти) трябва точно сега
да става каквото ще става
Господ бил справедлив
в някаква паралелна Вселена
но на Земята няма розови очила
нито коктейл от оазиси
форевър

Мина Кирова
09.2015г.

понеделник, 14 септември 2015 г.

ОРИС

По стръмното в тревите ще нагазя,
когато избледнея в празничните дни -
забравена, отхвърлена, презряна
внезапно ще се случа в нечии мечти.

И после в неизпята епопея
от злото ще извикам пълен мрак -
от него зрънцето добрата фея
в очи на лебед ще посява пак

как утрото на всяка къса памет
разлиства се като знамение отвъд.
И не по залез ще зарастват рани,
а още щом в зачатието прокървят.

Ще плаче някой - ехото ще връща
смеха му като изкривен акорд...
А аз, забравената, ще превръщам
нейде мрака в люлка на живот.

Мина Кирова
09.2015г.

петък, 11 септември 2015 г.

ЦЯЛОСТ

Има място за всеки
и всичко си е на мястото -
и криворазбраните поети,
и мъдрия непреходен блясък;
и рибата в планинския ручей,
и борът вековен в гората;
птицата в нейния устрем
и шепота на тревата...

Има място за всеки
и всичко е на точното място,
приемаш ли живота ни земен
в божествената му цялост.

Мина Кирова
09.2015г.