в последната минута
когато не ти остава нищо друго
освен да се усмихнеш на слънцето
да погалиш дъжда
по гърба му мъркащо
да посадиш дръвчето на живота (си)
да преброиш остатъците
и приятелите си (насън)
някак си да изплуваш от дъното
когато (не) виждаш края
смени стрелките
на изтока и запада
може би ще се получи
точно каквото (ти) е писано
или (ти) трябва точно сега
да става каквото ще става
Господ бил справедлив
в някаква паралелна Вселена
но на Земята няма розови очила
нито коктейл от оазиси
форевър
Мина Кирова
09.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар