ОРИС

По стръмното в тревите ще нагазя,
когато избледнея в празничните дни -
забравена, отхвърлена, презряна
внезапно ще се случа в нечии мечти.

И после в неизпята епопея
от злото ще извикам пълен мрак -
от него зрънцето добрата фея
в очи на лебед ще посява пак

как утрото на всяка къса памет
разлиства се като знамение отвъд.
И не по залез ще зарастват рани,
а още щом в зачатието прокървят.

Ще плаче някой - ехото ще връща
смеха му като изкривен акорд...
А аз, забравената, ще превръщам
нейде мрака в люлка на живот.

Мина Кирова
09.2015г.