Нека всеки по пътя си тръгва
и посоките свои да следва...
Да, и очите без огън помръкват
недомиляно ли е сърцето.
Омекват най-тежките длани,
непотребни за ласка и укор.
Всеки ловец неуверен ще стане,
ако без прицел е и на мушка.
Ще нагарча и хлябът невкусен
зад врата и гърбава вяра;
няма чешми златоустни
да угасят братската жажда...
Нека всеки по пътя си тръгва,
щом така повелява сърцето.
Болният няма никаква нужда
от необич в мига безнадежден.
Мина Кирова
09.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар