събота, 24 октомври 2015 г.

НЕКА

Всяка добра мисъл
е ангел, който нашепва
за извора на живота.
Лесно е да бъдеш различен.
Трудно е да се слееш
с облака в небосклона.

Както цвета на дръвчето
безмълвно ухае на пролет
нека е утро след дъжд
с ръцете, донесли покоя.

Нека е изгрев след мрака,
да утихва след буря прибоя;
нека има звезди
и сърцето да пее след зноя;

нека е светло в нощта
и слънчо в зеници да свети;
нека е мир и свещта
тихо гори в душите во веки!

Мина Кирова
10.2015г.


понеделник, 19 октомври 2015 г.

В ОГЛЕДАЛОТО

Отдавна забрави за куклите, Ронин...
И колко е важно да бъдеш различен.
В сандъка ръждясват старите ро(к)ли,
а ти се вживяваш във мим безразличен.

Отдавна нехаеш за модата в мола -
обличаш се само с досадна душевност:
на някого нужна от пълна безличност,
на друг пък от скука за клюка потребна.

Отдавна не мислиш за грешките, Ронин.
Те зад гърба ти простено самотни остават.
Някой умело отсече вините без корен
и страховете попари в покоя на благост.

Отдавна не чакаш и тежка присъда -
мъдрецът не знае възторг и похвала.
Но някак си бързо, изглежда, че свършва
животът в безкрайния миг кръговратен.

Мина Кирова
10.2015г.





вторник, 13 октомври 2015 г.

MASTER

След всичките предателства пресъхва
живецът до последната му капка.
А те такива са, защото просто
капаните на мозъка ни казват
кое е правилно и грешно;
добро ли е да сме добрички;
да служим още на модели
в забързаната ера архаични:
в борба да оцеляваме със злото -
доказващи се, симпатични;
в услуга на човечество и сродни
да тачим срещнем ли душите;
забравили тела и нужди,
докрай да жертваме живота
за уж насъщния, а по цървули
едвам докретваме до гроба...
Боде обаче трънче по петата -
могъщият над себе си владее:
свободен е едва, когато и успял е
да пусне сам и другите
от всякакви претенции.

Мина Кирова
10.2015г.

понеделник, 12 октомври 2015 г.

НЕПОВТОРИМАТА ВЕЧНА

Ще се стопяват залезите като птици,
отнесли и последния възможен пулс
на полети премръзнали и тежки жици
от бяла перушина в черния инфлукс.

И пак ще зъзнат минзухари ранни
от ледени въздишки в изоставен сняг.
Ще пърхат пеперуди, леко приласкани
от вятъра, разбунил тихата трева.

Ще идват и ще си отиват всички
прегърбени години в светлина и мрак.
Но няма да отгатват и да вписват никак
рутината в обичния и безбрежен впряг.

Защото Вечната е неприсъщо лична
за влюбения в своята единствена мечта.
И няма повторение, макар и да прилича
на всяка друга... Бленувана и жадна за крила.

Мина Кирова
10.2015г.

вторник, 29 септември 2015 г.

СЛЕД НЯКОГА СЕГА

Още ли ме чакаш на онази спирка,
нахлупил козирката под дъжда?
Дали пребродил тъжно ще изсвириш
последния акорд на вечността?

Ще мислиш ли за любовта беззъба
подминала и нас, и младостта?
Или затворил си врата, излъган
от цялото безумство на света?

Ще искаш ли да тичаш под дъгата -
изгряла цветност в сиви небеса?
Ще молиш ли за прошка или святост,
открил на детството невинността...

А може би ще кажеш, че безсмислен
е всеки порив, озарил ни през съня,
във който пак сме чисти... И лъчисто
започва новото в часа на утринта.

Мина Кирова
09.2015г.