Още ли ме чакаш на онази спирка,
нахлупил козирката под дъжда?
Дали пребродил тъжно ще изсвириш
последния акорд на вечността?
Ще мислиш ли за любовта беззъба
подминала и нас, и младостта?
Или затворил си врата, излъган
от цялото безумство на света?
Ще искаш ли да тичаш под дъгата -
изгряла цветност в сиви небеса?
Ще молиш ли за прошка или святост,
открил на детството невинността...
А може би ще кажеш, че безсмислен
е всеки порив, озарил ни през съня,
във който пак сме чисти... И лъчисто
започва новото в часа на утринта.
Мина Кирова
09.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар