ПАМЕТ

Земята помни...
На бомбите - гнева;
на ужаса - очите;
на омразата - кръвта;
смъртта на мечтите.

Земята помни...
След разрухата - прахта,
останала в косите,
сплъстени след дъжда
пороен на сълзите.

Земята помни...
Най-безумния зов
за власт над душите.
Разпънал сам бог
без кръст уродливо.

Земята помни...
Но въздига и път
след тихото на тъгата.
Да проходи светът
към изгрева на зората...

Мина Кирова

01.2012г.

РАСТЕЖ

Напираш в недрата…
Бълбукаш,
нашепваш,
проникваш в кръвта.
Достигаш,
заливаш,
изпълваш с живот
всяка фибра и нерв.
Разширяваш,
израстваш.
Прокълваш
и мощно растеш
напред и нагоре,
встрани...
Впиваща корени
от мощния ствол,
с корона и плод.
Ти,

в чиято сянка утеха,

опора и нежност

невидими дишат,

моя любов…

Мина Кирова

01.2012г.

ИГРАТА

Спести си правосъдие измамно -

не можеш да заместиш Бог.
Едва ли тъй високо си застанал,
че да съдиш кой е лош.

Спести си гордостта зловеща,
която в мнимо тържество
сърцата ни събира вместо вещи
и доволно ги превръща в сол.

Спести си и злорадство неприкрито,
че никой не е повторим.
Че няма как след тебе да обичат
и другият да е щастлив.

Спести и бляскавото огледало -
отдавна в него образът е крив...
За да си достоен в свят без маски
за името Човек, приживе жив.

Мина Кирова

12.2011г. 

ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

Ти, който факла държиш
пред очите ми
и носиш ме винаги на ръце;
Ти, който ангели прати ми
да не спъвам о камък нозе;
Tи, който трапеза постла ми
пред всичките зли врагове;
Tи, който огряваш лицето ми
и пречистваш мойто сърце…

Tи, който разкриваш ми
коя е страстта от духа ти
и страстта, що диво зове;
Ти, който меч във ръката ми
сложи – справедлив да сече;
Ти, който милост показа ми
и мъдрост, и обич как да дадеш;
Ти, който с огън създаде ме –
с разум и чувства, твое дете…

За Теб е моята песен,
о, Царю на Царете,
и моят жертвен агнец.
Моля те, не ми позволявай
да храня със хляба ти
един единствен човек!

Мина Кирова

12.2011г. 

ВСИЧКО, КОЕТО

Прощавам ти.
Безсънните нощи.
Острието на меча,
разсякъл покоя
без дръжка.
Двупосочно.
Безмилостно.
Даже без дъно.

Прощавам ти.
Всичките опити
по ръба на бръснача
да ходиш неловко.
Между две
несъбрали се
половини.
Привидно несходни.

Прощавам ти.
Цвета на очите,
неогрeни в зората.
Неотпития шепот.
Аромата на лятото.
И гъдела
на тревата.

Прощавам ти.
Всичко, което
успя или не
да види
едничко
сърцето.

Мина Кирова

12.2011г.