ЖАЖДАТА ЗА ОБИЧ

Повежда ни по пътища трънливи
и в жертвените клади от печал...
Отдадени на ближния без милост,
забравяме, че също сме от кал.

Че и душата търси своя пристан
от грижите за щастие на друг.
От волята ни често непосилен
израства кръстът с двоен плуг.

Така запълваме си тишината
от липса на обгръщащи ръце,
които да изтръгват самотата,
забравим ли, че цели сме и без

да плащаме мига на святост
в единство без окови и вини.
От жажда за рождено право,
пресичаме си извора сами.

Мина Кирова
04.2015г.

БУРЯТА

Валиден ли е смисълът, когато
нагазил си в дълбоките води?
И помниш ли какво си обещавал
на себе си... и само миг преди

да се развихри бурята в тъмата,
погълната те цялата със страх?
В окото тихо е. Но носи те вълната
към непознатия си, стръмен бряг.

Внезапен е пороят. Нямаш време
доспехите си сам да облечеш.
Единствен навикът и на колЕне
да си воин е с тебе. И плете

невидимите нишки на съдбата
в причинно-следствен кръговрат.
Погълнатият в бурята не знае
какъв ще бъде, свърши ли нощта.

Мина Кирова
04.2015г.

ТРУДЕН УРОК

Всяко първо "не"
звучи като утвърждаване
на собствените ти граници
на поносимост,

търпимост,
право на мнение,
на съществуване...

Въпрос на оцеляване
е отказването да служиш
на претенциите на другите -
особено, когато
са свикнали да им угаждаш,
а ти липсва ресурс
да го правиш.

Мина Кирова
04.2015г.

СИНОСУИДНО

Смях и молитва.
Молитва и смях.
Нагоре-надолу,
почти асансьорно.
До боса в дъжда.
Чакам те.
Да ме намериш.
Някога.
Някъде.
Някаква.
Или тук и сега.
Още съм топла.
Мокра до кости,
вървя по дъга.

Мина Кирова
04.2015г.

ПОТАПЯНЕ

Имам право. И да се давя.
Да политам към корена.
В топлината на дъното
да намирам покоя.
Централно разстроена,
разслоена, не своя.

Никой друг не ще извърви
пространството на телата ни.
Близостта е желана,
но само когато си липсваме -
някъде. Не тук и сега.

Имам право. И на потапяне.
Помни ме. Такава, каквото
съм жива в съня си.

Мина Кирова
04.2015г.