ПОТАПЯНЕ

Имам право. И да се давя.
Да политам към корена.
В топлината на дъното
да намирам покоя.
Централно разстроена,
разслоена, не своя.

Никой друг не ще извърви
пространството на телата ни.
Близостта е желана,
но само когато си липсваме -
някъде. Не тук и сега.

Имам право. И на потапяне.
Помни ме. Такава, каквото
съм жива в съня си.

Мина Кирова
04.2015г.