И не за първи път пресрещам Юда
по пътя му от празно ежедневстване.
Прикрил в ръкава си усмивката юмручна,
с крачола натежал с кинжал и ревност.
И не за първи път реката прекосява
на злобата блатата с кално самолюбие.
Запречила с жестокостта тиранна
и струйката на оцелелия по чудо ручей.
И не за първи път тъгата предрешена
посочва битието в безчовечна бедност.
Сякаш съществува в чуждата вселена
без петна от мерзост и криле железни.
И не за първи път покрай казана в ада
на покер е заложен живот срещу достойнство.
Посредствеността изисква без пощада
върхът да лази в нейната нищожност.
Мина Кирова
09.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар