Навярно и тъгата ще си иде
както всяко друго чувство -
мимолетно в своето затишие
в окото на отлитащата буря.
Навярно и след нея ще пристигат
отсенки, недохранени със разум.
И пак ще вдигат шум тълпите
на всяко пиршество от завист.
Навярно пак ще има феникс,
изпепелил крилете си без време.
И в сълзите му, спящ от тежест,
дракон ще расте и ще проглежда.
Навярно и след думите ще бъде
невидимата за слепците същност.
От вихъра на бурите възкръсват
най-светлите и чисти пътища.
Мина Кирова
09.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар