Преди да
разстреляш
последната дума
извивката на
тишината
застинала помежду
ни
няколко мига
на вечност
за които
съществуваме
без да ги
достигнем
дори и
налични
поради недомислие
поради липса
на усет
поради алчност
за още
поради всичко
друго
малко или
много
абсолютно незначително
потърси огледалната
ми усмивка
очите на
зората
хвърчилото на
парапета
допира на
коприната
дъха на
тревата...
Още секунда
ще бъда на
прага ти
утре не зная
ще има ли прилив
на всичко,
което
имаме нужда
в действителност.
Мина Кирова
09.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар