ПАШКУЛ

Преди отново да вървя
по слепите ти тротоари,
възседнала на бурята рева
от страстите необуздани;

преди отново да реша,
че струва си да сляза в ада -
да ровя просейки в калта
за диамант от там изваден;

преди да искам да кървя
със вярата, че се пробуждам,
осъмнала пред нечия врата
с надежда да не бъде трудно;

преди следи да залича
към минало от днес за вчера;
и пак, прегърнала страха,
да мисля за върха след него...

Преди, преди и след това
в пашкул отломъци събирам -
на мида бисерните жития,
вдълбани в храм от раковини.

Мина Кирова
09.2014г.