УТРОБА

Още се губя
в сенките по ъглите ти,
в изпити чаршафи
на дразнещ парфюм.
По голите шкафове
на безредни стени или
в тъмното утро
на чужд недолюб.

Още се скитам
в разтеглени мигове,
възнесени смешно
в гротески от филм.
И само понякога
питам за името,
щом дъжд завали
от очите без гръм.

Още се чудя
има ли, в теб ли е
част от душата ми,
както е с мен.
Но вече е някак си
без капка значение...
Разпрегнала впряга,
износвам криле.

Мина Кирова
09.2014г.