ЧЕРНО-БЯЛ КАДАНС

И някак си почти неусетно
потегляме с призрачен влак,
забравили свойта враждебност
от рани в предсмъртния час

на минало блудно, застигащо
всяка нова заря и възход
с отровени вчерашни мигли
в сълзи от нестихващ потоп.

Разкаяни в своите мисли,
не търсиме прошка, а меч,
отсичащ от всичко не искащо
да извърши отскока напред...

И пак в коловозни спирали
насочваме мишци за впряг,
уж свободен от гняв и от свади,
уж нетленен, премерено благ.

Летим... Или спрели в дъха си,
безвремие просим... Отсрок
на онази безмълвна и обична
синева. В реалност оловна.

Мина Кирова
12.2014г.