както ме сричаш
и едва уловимо
с устни изричаш
най-жадния устрем,
най-тихия порив
да си стреме
и шепот
в тревата на пролет;
да си ласка
дъждовна,
сълзата в очите;
да си ми хлябът
в глада ми
и глътката вино...
Точно така
и толкова точно
те вписвам
в гръдта си
и там те изброждам.
И точно така,
и толкова точно
обичам те още
с огледална
безсрочност.
Мина Кирова
12.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар