МАЛКА СИМФОНИЯ

Фа диез е нотата

по устието на изгрева,
когато поръчваш ми
още мохито

и не знам
цвета на светофара,
до който се целуваме,
нито кога
ще изтръпнат
пръстите от безлуние...

Ми бемол е този,

който все не достига
да пресичаме
невиждащи улици…

Да посрещаме

изгубени залези

докато се превръщаме

в птици

по тротоарите,

обгръщащи синьото…

Фортисимо силно

акорд е от липсата,

почти неизбежна

след всяко завръщане…

Но има ни още.

Още ни има.

Дори да не можем

да чуваме винаги

туптенето вляво

като музика симфонична.

Мина Кирова

03.2012г.

ЗНАЕШ...

Си
небето сутрин
и чашата
с черно кафе
без утайка
сметана и бейлис
сто конски сили
в плюс на безкрайност
червилото по стените
и малката тайна
по бялото на ръба ми
където се пръсват
всички лимити
когато поискаш
да бъда
само дъжд
или слънце
в очите ти...

Мило, обичам те.

Мина Кирова

03.2012г.

ИЗГУБЕН СВЯТ

На улици
несричаните стъпки.
На дланите,
нестигащи дъжда.
На чашата
наслада непоръбена.
На устните,
неспиращи дъха...

На лампите
несветещите крушки.
Завесите,
пропускащи навън
в прозорците
от свъсени висулки.
И блъскаща се
мисъл като звън...

Останаха
наопаки да се обръщат
в ръцете ти
след бледата печал.
От топлото,
което ни обгръщаше
в стоп-кадъра
на фантастичен свят.

Мина Кирова

02.2012г.

МЕГА НОВА

Разтапя се пясък

на лед и висулки –

центриран куршум

в плътта-кръвнина.

Разпиляна до пепел

в последните думи

на вихър, отнесен

в пустинна мъгла.

Където и редом

с бесове изтрещели

затрити безследно

са мигове бели

от ярост и гняв…

Най-плътна и тежка

тъмнината се стели

в секунда-предвестник

на Феникс зова.

Когато в секунда

се ражда и нова,

с триумф на живота

над хаос първичен,

хипер ярка,

живото-творяща

мега звезда.

Мина Кирова

02.2012г.

СНЯГ

Тихо. Вали.
По стените.
По свещите.
В иконостаса.
В перата
на гълъби.
По стълбата
на празна тераса.
В завеса
от облаци тъжни.
Закриващи слънцето.
И луната.
Вятърът носи
в шума на листата
ромон
от днешна река.
От пръсти.
И стъпки.
Обосели в нощта...

Тихо е. И вали.
Не остана
непокрита следа.
След бялото
премълчано.
Разтворено и умито
в снега.

Мина Кирова

02.2012г.