неделя, 22 юни 2014 г.

РЕКАТА НА ЖИВОТА

Безкористна и чиста, вдъхновена;
преминала през всичките блата;
от камъните остри причестена;
от бурите и цветната дъга...

Разлива се по дланите горещи
и жадно-имащи от хляба да дадат
на всеки не пораснал грешник,
не осъзнал на стръмното зова

да бъде в утрото светлинно дъхав;
и всеки миг да е от порив ням,
когато се наливат с мир основите
на срутения от омраза храм.

Безкрайна и лъчиста, устремена
от извора към своя свят олтар
разлива се реката без дилеми
и храни с обич всяка твар.


Мина Кирова
06.2014г.



четвъртък, 19 юни 2014 г.

ОАЗИСИ В МИРАЖА

Мечтаех да летя с крилете ти.
И своите ти дадох от сърце.
Не чаках падане безвременно;
ни камъни подмолни, нито острие.

Мечтаех да съм топлото безсъние;
копнежът ти към свети небеса.
Да съм ти слънцето най-вътрешно,
и гозбата, и жадната вода.

Мечтаех да се будиш радостен
от мисъл за обгръщащи ръце.
Обвиващи те с чистата отдаденост
на волните и нежни ветрове.

Мечтаех да те има до безпаметност
за всяка брънка от веригата живот.
Да го прославяш със другарско рамо.
Да бъда твоя малък благослов.

Мечтаех си. Мечтите са безплатни.
Създават свои крехки светове.
Не срещнат ли брега си каменен,
потъват като сенки в дива степ.


Мина Кирова
06.2014г.




вторник, 17 юни 2014 г.

ИЛЮЗИИ НА СЕТИВАТА

Понякога е тихо. Като пристан.
Лишен от шум трънлив и на тълпи.
Светулчино трепти светът по мигли.
И е красиво. Приказно дори.

Понякога е тъмно. Като яма.
Бездънна от човешката тъга.
На шипове остреят кръвни рани.
И пълни се с олово утринта.

Понякога е сиво. Без гримаси.
Безмилостно от повторения и стръв.
За още зрелища - безхлебни свади.
С медал за падналия пръв по гръб.

Понякога е цветно. И не пари
тревогата под жлъчната дъга.
И само удар на врати трамвайни
припомня непризната самота.

Понякога е бяло. Много бяло.
Въпросите са вятърничав прах.
И всеки враг бледнее от забрава,
когато в мрак избухва светлина.


Мина Кирова
06.2014г.

четвъртък, 5 юни 2014 г.

НАВЯРНО ЩЕ СИ СПОМНИШ

На прага на смъртта
навярно ще си спомниш
как нивите ехтяха
от боси ходила без прах.
Как клони свеждаха
на пухчета тополите.
За да дочуят първи
мембраната на своя знак.

Може би
ще се събудиш
от вечното сънуване
с отворени без страх очи.
За да провидиш
бедите на заблудите.
И как ограждаше те
слънцето от грим.

Може би
дори ще проумееш,
че някъде и с някой
бил си не и сам.
Отдавал ти е сляпо,
кредитно доверие,
когато си предавал
волята му да си храм.

Може би...
Едва ли ще е късно
(за другия ти път -
в отвъдното, без бог)
открито да целунеш
честно кръста си.
И да приемеш, че е бил
най-святия (за теб) покров.

Мина Кирова
06.2014г.

(НЕ)ОБИЧНО

Оглушавам те. И пак не чуваш.
С мълчание. И с думи като чук.
Душата е... ранима струна.
Когато има я за всеки звук.

Обричам те. На стръв и огън.
С отричане. Или магнит суров.
Настройката е фина за компромис.
Щом има път. И царят е на ход.

Зазиждам те. За воля мощна.
Свободен дух в оковите на роб.
За да лети орелът непокорен,
ограничен е взорът му с поклон.

Измислям те. До кръв и клетки.
Сетивен за неземно битие.
Когато има устрем да прогледнеш,
калта е тухла в нов градеж.

Мина Кирова

06.2014г.