преминала през всичките блата;
от камъните остри причестена;
от бурите и цветната дъга...
Разлива се по дланите горещи
и жадно-имащи от хляба да дадат
на всеки не пораснал грешник,
не осъзнал на стръмното зова
да бъде в утрото светлинно дъхав;
и всеки миг да е от порив ням,
когато се наливат с мир основите
на срутения от омраза храм.
Безкрайна и лъчиста, устремена
от извора към своя свят олтар
разлива се реката без дилеми
и храни с обич всяка твар.
Мина Кирова
06.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар