(НЕ)ОБИЧНО

Оглушавам те. И пак не чуваш.
С мълчание. И с думи като чук.
Душата е... ранима струна.
Когато има я за всеки звук.

Обричам те. На стръв и огън.
С отричане. Или магнит суров.
Настройката е фина за компромис.
Щом има път. И царят е на ход.

Зазиждам те. За воля мощна.
Свободен дух в оковите на роб.
За да лети орелът непокорен,
ограничен е взорът му с поклон.

Измислям те. До кръв и клетки.
Сетивен за неземно битие.
Когато има устрем да прогледнеш,
калта е тухла в нов градеж.

Мина Кирова
06.2014г.