вторник, 17 юни 2014 г.

ИЛЮЗИИ НА СЕТИВАТА

Понякога е тихо. Като пристан.
Лишен от шум трънлив и на тълпи.
Светулчино трепти светът по мигли.
И е красиво. Приказно дори.

Понякога е тъмно. Като яма.
Бездънна от човешката тъга.
На шипове остреят кръвни рани.
И пълни се с олово утринта.

Понякога е сиво. Без гримаси.
Безмилостно от повторения и стръв.
За още зрелища - безхлебни свади.
С медал за падналия пръв по гръб.

Понякога е цветно. И не пари
тревогата под жлъчната дъга.
И само удар на врати трамвайни
припомня непризната самота.

Понякога е бяло. Много бяло.
Въпросите са вятърничав прах.
И всеки враг бледнее от забрава,
когато в мрак избухва светлина.


Мина Кирова
06.2014г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар