ТИ

Защото си същност.
Безмерна, любящо добра.
Като хляба в залък насъщен.
Като тиха и топла вода.

Защото си нежност.
Всеотдайна, топяща леда.
И винаги жадна за още.
Океан от живот и душа.

Защото си святост.
Звънтяща и чиста роса.
Дете на години тревожни.
С ресници от крехка трева.

Защото си бисер.
Износен в най-плодна земя.
Отгледан в небесна безбрежност.
Упорито превземащ нощта.

Защото си всичко.
Запалена в мрака звезда.
В най-стръмното време.
Дихание. Път. Светлина.

Мина Кирова
02.2014г.

 

ЖАЖДА

Вдъхнови ме да летя.
Отдавна не помня
вкуса на пчелите -
събирали дълго меда
от устни,
изпръхнали с питанки.

Вдъхнови ме да ехтя.
Като вик или ручей,
избликнал в тревата.
На боси нозе или сняг,
обагрен
от търсещи чапли.

Вдъхнови ме да звънтя.
Пенливо-тръпчива
в малиново вино.
Искряща да търся брега,
очакващ
мойто пристигане.

Вдъхнови ме да летя.
Рисувай ми капки
от пръхкава глина...
И топлата, рохка земя
нека ухае
на нежност безимена.

Мина Кирова
01.2014г.

ШЕПОТИ

Говори ми с очи -
в тях думите стихват.
С кроткия бриз замълчи
и завий ме с вълните.

Говори ми с ръце -
в тях речта ти бледнее
с онзи сладостен миг
споделено доверие.

Говори ми с дела -
с тях стават излишни
всички горди слова
на великото вричане.

Говори ми и с дъх -
в теб жажда отприщил.
Най-верен по тон е стихът,
мълчаливо изричан.

Мина Кирова
01.2014г.

ДО КРАЛ АРТУР

Нали си знаеш? - Рицари отдавна няма.
И този свят е грозен роб на суетата.
Тук всеки предпочита сляп в капана,
който е заложил, сам да се удавиш.

Обичаш ли... Лоялно плащаш данък
за всеки миг дарена в святост нежност.
Раздавай се! И пак раздай се без остатък:
за благодарност - не, за остър кремък.

Дори да вярваш, някой просто ще завиди
на устрема ти да летиш щастлив и бъдеш.
И за да гледа как без себе си умираш,
ще заклейми със кал лика ти триста пъти.

Но пак да водиш битки - липсва смисъл.
Надмощието ли е нуждата ти първа?
Конете ги убиват, изтощени с тичане.
А рицари от книгите ни не възкръсват.

Мина Кирова
01.2014г.

DREAMER

Искам да се сгуша във гърдите ти -
като в утроба, защитена от света.
Люлееща ме в тихото на дните ни,
далеч от всяка светска глъч и суета.

Искам да си близо до мечтите ми -
и в тях да светиш с глас звънлив.
Живително да бликаш по косите ми,
оплетени със пух след сладък вик.

Искам да си грейнал слънчев залъчко,
облитащ ме и скриващ ме в нощта.
За дълго, бързо да забравям всякакво
отдалечаващо ни зло в кавга и страх.

Искам и да тичаш по тревите ни -
раззеленени от безгрижния ни смях.
И всяка сутрин, сгушена в гърдите ти,
отново да се ражда чудото във нас.

Мина Кирова
01.2014г.