Фибрите мълвят,
а ти мълчиш,
опиянен
от въплътените
ни мисли
за взаимност,
за докосване,
за споделеност,
струяща
тихомълком
от очите...
Словата
са застинали
в зародиш,
избуял
в разкошен цвят.
И само
в погледа ти виждам,
че душите ни
в картина
са се слели
от хармония
и тържество излят...
Мина Кирова
02.2009г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар