АМАЗОНКА

Дочувам глъхнещ звън на остриета
в жуженето на пролетни пчели,
събиращи меда от пеещи полета
в ковачници на сладости без щит.

И там ме грабва паметта за слънце;
за живия от извора поток пенлив -
той плисва ме заливащо със обич,
възвърнал образа на топлия зенит.

Обгръщат ме лъчите, спрели щедро
очите си на крехките ми рамена.
И амазонка да съм, може би от вчера
усещане реално е, че съм жена.

Потича силата да бъда цяла обич -
онази точно, що жаждата ми позова.
Но не да моля - прося, а да давам още
отприщена от първоизточника светлина.

Мина Кирова
04.2015г.