Заглъхват и последните акорди
в безумията на венец трънлив.
Каквото някога било - било е -
по стръмното към връх незрим.
Догарят там огнище и коприва,
белязала на дивото кръвта.
В жаравата разхвърляни свещици
изтляват като пясъчна следа.
Безпаметно се стапят без остатък
човешки страсти, ослепяващ страх.
Изчезва в сенките със тях и знакът:
плътта е жива поради Духа.
Мина Кирова
04.2015г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар